Планетата-близнак на Земята ще бъде намерена през 2013 година

През последните пет години, учените успяха да намерят множество подобни на Земята екзопланети. Например, една от последните е e-51 Pegasi b, открита през октомври. Учените твърдят, че достиженията в областта на високите технологии ще помогнат за откриването на подобни на Земята планети още през 2013 година.


До този момент, всички намерени извън слънчеви планети, които са подобни по форма и характеристики на Земята, се намират твърде близо или твърде далече от своята звезда и са непригодни за живеене. Професор Geoff Marcy от Университета на Калифорния в Бъркли, заяви:

„Първата планета, подходяща за живот, ще бъде открита през 2013 година. В действителност, това ще бъде близнак на Земята.“

Според думите на г-н Marcy, откритието ще бъде направено от спектрографа High Accuracy Radial velocity Planet Searcher (HARPS), който намери 51 Pegasi b.

„Според различни оценки, съществуват около 200 милиарда звезди и 50 милиарда планети. Предполага се, че един от 10 хиляди планети си прилича като две капки вода със Земята“, казва Mikko Tuomi от университета Хартфордшър.

Програмата Аполо

Целта на програмата Аполо е била да приземи човек на повърхността на Луната. Учените са били ангажирани със задачата да създадат ракета с достатъчна мощност, която да достигне до Луната и космически кораб, който да стигне до лунната повърхност и да се върне обратно. За програмата Аполо е създадена гигантската ракета Saturn V, която е една от най-мощните, създавани досега. Тя е изключително успешна, с 13 старта без произшествия, дори по време на нейните тестове. Saturn V служи за извеждане на кораба Аполо в орбита около Земята, а оттам третата и последна степен на ракетата създават достатъчна тяга за придвижване на кораба по траектория до Луната.

Три основни компонента съставят космическия кораб Аполо. Астронавтите се намират в командния модул. Към него е свързан сервизния модул, в който се намира главния двигател на кораба. Модулът снабдява с електричество кораба и контролира животоподдържащите системи. При завръщането на Земята сервизния модул се изхвърля, а астронавтите се завръщат със командния модул.
Третата част на кораба е лунния модул. Този модул служи за превозване на астронавтите до повърхността на Луната и е място, където те могат да пребивават, докато са на лунната повърхност. Модулът е с малък обем и вътре могат да се поберат само двама астронавти. Мястото не е достатъчно дори за поставяне на седалки и там астронавтите стоят прави.

Първата мисия е наречена Аполо 1. На 27 януари 1967 г. в 6:30 часа, след около 5 часа закъснение и проблеми, от искра в кораба избухва пожар и мигновено пламъците обхващат близките отделения. Екипажът на кораба, състоял се от трима души, загива. Истинската причина за искрата, довела до този пожар, не е открита. Може би причината за тази трагедия се крие в комбинация от няколко обстоятелства: обогатената на кислород атмосфера, лесно запалимия материал на вътрешното обзавеждане, и огромното количество открити електрически кабели, които са потенциални източници на електрически искри. След този пожар са направени множество промени в дизайна и изработката на следващите кораби от серията Аполо. Повечето от тези промени са подложени на тестове в непилотираните мисии Аполо 4, 5 и 6. Големите усъвършенствания, и на командния модул в частност, и на процесите по подготовка за полета, доказват неговата сигурност. Командният модул запазва своето отлично състояние през останалата част от програмата Аполо, с изключение на Аполо 13.

Мисиите след Аполо 1 до Аполо 7 са без екипаж. При тях се извършват тестове на всички системи от космическия кораб.

На 11 октомври 1968 г. е изстреляна мисията Аполо 7 с трима души на борда. Това е първата пилотирана мисия от програмата Аполо. За единадесет дни Аполо 7 извършва 163 обиколки около Земята и изпробва маневри, които ще се използват в лунните мисии. По време на тази мисия за първи път се предава директно телевизионна картина от космоса, с което NASA печели подкрепата на обществеността и правителството за следваща мисия до Луната, която се осъществява от Аполо 8, няколко месеца по-късно. В края на мисията корабът напуска своята орбита около Земята и навлиза в атмосферата, а капсулата с с екипажа се приводнява в Атлантическия океан.

Първоначално замислена като друга мисия на орбита около Земята, подобно на Аполо 7, целите на Аполо 8 се променят, за да се покаже надмощието на САЩ в надпреварата с Русия в развитието на космическата техника и по-специално за първото стъпване на човек на Луната. Използвайки мощността на ракета Сатурн V, Аполо 8 е изстреляна на 21 декември 1968 г. и е първата пилотирана мисия, достигнала до орбита около Луната. Астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс са първите астронавти, пътували до Луната и видели нейната тъмна страна. На Бъдни вечер Аполо 8 предава телевизионна картина, показваща изгряването на Земята на лунния хоризонт. По време на мисията се извършват проверки на траекторията на курса и операциите за придвижване до там и обратно и се тестват летателните данни на командния модул за лунните мисии.

Аполо 9 е изстреляна на 3 март 1967 г. с трима астронавти на борда: Джеймс Макдивит, Дейвид Скот и Ръсел Швейкарт, и е първият генерален тест за приземяване на Луната. Това е първият полет с цялото оборудване, необходимо за приземяване на лунната повърхност. През 152-те обиколко около Земята астронавтите отделят лунния модул и след това отново го захващат към командния модул в условия, наподобяващи тези около Луната, симулирйаки по този начин приземяване с лунния модул.

Преди първото стъпване на човек на Луната е имало още един полет – Аполо 10. Мисията Аполо 10 е изстреляна на 18 май 1969 г. и е цялостна постановка на Аполо 11, но без приземяване на лунната повърхност. Мисията е втората на орбита около Луната и първото пътешествие до Луната с космическия кораб Аполо. Докато са в орбита около Луната астронавтите Томас Стафорд и Юджийн Кернан освобождават лунния модул и се спускат с него на 14 км. над лунната повърхност, след което се завръщат на кораба. Извършват тестове в лунното гравитационно поле, чиито резултати показват, че хората вече са готови за безопасно приземяване на Луната. По време на полета Аполо 10 предава за първи път цветна телевизионна картина от космоса, позволявайки на зрителите да видят Земята така, както никога преди.

Аполо 11 е първата мисия до повърхността на Луната с трима астронавти на борда – това са Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс. След тридневно пътуване корабът достига Луната и се движи в орбита около нея. След 12 обиколки лунният модул се отделя и се приближава до лунната повърхност с Армстронг и Олдрин на борда и се прилуняват в района на Морето на спокойствието. Първата стъпка на човек на друго небесно тяло е направена на 20 юли 1969 година от Нийл Армстронг на повърхността на Луната. Малко по-късно на лунната повърхност стъпва и Олдрин и двамата остават на повърхността повече от два часа. След вземане на образци от Луната те се завръщат с лунния модул до космическия кораб и оттам поемат към Земята. Това е и първото завръщане на астронавти на Земята от друго небесно тяло. Аполо 11 изпълнява своята главна цел - извършването на лунно приземяване и завръщане на Земята - проправяйки път за следващите лунни мисии Аполо.

Няколко месеца след историческото стъпване на човек на Луната с Аполо 11, към Луната на 14 ноември 1969 г. се отправя Аполо 12 за провеждане на географски и други научни изследвания. Астронавтите Чарлз Конрад и Алан Бин се спускат на повърхността, докато Ричард Джордан остава в командния модул на орбита около Луната. Компютрите безпогрешно водят лунния модул до мястото за приземяване в Океана на бурите на 19 ноември, близо до апарата Surveyor 3, който е кацнал на Луната през април 1967 г. Астронавтите вземат образци от почвата и скалите и поправят части от апарата, за да се използва за бъдещи изследвания. За учените на Земята е интересно да научат как се отразява дългото излагане на техните инструменти в неблагоприятната лунна среда, което ще е от полза при планирането на бъдещата лунна база. За съжаление, при тази мисия телевизионната камера, която е трябвало да покаже гледки от Луната, се поврежда в първите пет минути след директното излагане на интензивната слънчева радиация.

След Аполо 1 NASA преживява втори провал с 13-тата космическа мисия по тази програма. Изстреляна на 11 април 1970 г. с астронавтите Джеймс Ловел, Джон Суиджърт и Фред Хейс на борда, Аполо 13 претърпява злополука по пътя си към Луната. Два дни след началото на мисията експлозия на кислороден резервоар поврежда кораба и предизвиква прекъсване на електричествот, като поставя живота на астронавтите в опасност. На 360 000 км. от Земята астронавтите осъзнават, че тяхното приземяване на повърхността на Луната е невъзможно, а възможността за завръщането им живи на Земята граничи с чудо. Инженерите на NASA решават да се използва лунния модул като спасителна лодка, тъй като той е останал незасегнат от експлозията. Заобикаляйки Луната и ускорен от нейната гравитация, с максимално пестене на енергия, корабът успява да се върне на Земята с невредим екипаж.

Аполо 14, третата мисия за приземяване на Луната, е изстреляна на 31 януари 1971 г. При тази мисия астронавтите Алан Шепард и Едгар Митчел изминават по повърхността на Луната около 4 км, отдалечавайки се на 1450 м. от лунния модул. По време на двете разходки по повърхността се правят много изследвания и са събрани 42 килограма образци от лунната почва и скали.

Четвъртата успешна мисия за приземяване на човек на Луната е Аполо 15, изстреляна на 26 юли 1971 г. от космическия център Кенеди. На 30 юли лунният модул с двама астронавти, Джеймс Ирвин и Дейвид Скот, се приземява в подножието на Апенините, високи 4572 м., до пролома Хедли, широк около километър и половина и дълбок около 400 м. Астронавтите правят три разходки по лунната повърхност - на 31 юли, на 1 и на 2 август. и посещават кратера Хедли. За първи път в експедицията за придвижване по повърхността на Луната се използва самоходен луномобил, с който е изминато разстояние около 27,2 км., а събраното количество образци е 78,6 килограма.

Началото на Аполо 16 е на 16 април 1972 г. Мисията е сходна с предишната и е с продължителност 11 дни.
Аполо 17 е последната от мисиите по програмата Аполо. Изстрелян на 7 декември 1972 г., корабът достига до Луната на 11 декември и лунният модул, с двама души екипаж, се приземява на повърхността. Там астронавтите в течение на 3 дни изминават разстояние от по 35 км. на ден, отдалечавайки се на около 7,8 км. от лунната база. Събрани са общо 110 кг. лунни камъни и лунна почва.

Програмата Аполо демонстрира ефективните геоложки изследвания на човека в неприятелската среда на друго космическо тяло. Повече от 60 научни експеримента са извършени на лунната повърхност и 30 в орбита. Събрани са общо 381,7 кг. лунен материал. В допълнение, направени са почти 30 000 снимки с висока резолюция от орбита около Луната и на нейната повърхност.